възпитаник

възпитаник (język bułgarski)

transliteracja:

v″zpitanik

wymowa:

znaczenia:

rzeczownik, rodzaj męski

(1.1) wychowanek

odmiana:

przykłady:

składnia:

kolokacje:

synonimy:

antonimy:

hiperonimy:

hiponimy:

holonimy:

meronimy:

wyrazy pokrewne:

rzecz. възпитаване n, възпитание n, възпитаност ż, възпитател m, възпитателка ż

forma żeńska възпитаничка ż, възпитаница ż

czas. възпитавам ndk., възпитам dk.

przym. възпитан, възпитателен, възпитателски

przysł. възпитано

związki frazeologiczne:

etymologia:

uwagi:

źródła: